Когато се чувстваш забравен, изоставен, нежелан,
Не ти остава нищо друго, освен да се погрижиш за себе си,
Да погледнеш света с твоите очи,
Да се порадваш на слънцето,
Да пратиш хиляди целувки на миналото,
Да забравиш копнежите
И да тръгнеш.
Важното е да знаеш, че в гърдите ти
бие твоето сърце.
Твоето сърце,
Не нечие друго.
И независимо колко си копнял,
И независимо колко в синхрон със сърцето на другия
Е биело твоето,
Е редно да дадеш свобода на собствения туптеж,
След като другото остава глухо за ритъма, синхрона и хармонията
И не припознава в него своята песен.
Когато останеш сам,
Се изправи,
Изпрати въздушна целувка на синевата над теб -
Тя ще се върне към теб в грамадна прегръдка.
Ако трябва, тегли една,
Ей така за отскок
За лошия късмет отново
И повече не поглеждай назад.
По-важно е сам да се обичаш,
Отколкото с друг да се мразиш.
Понякога без да искаш
си мъничко по-висок,
не защото си искал,
а защото другият бавно върви...
Няма коментари:
Публикуване на коментар