Искам да се наплача.
Дълго и продължително.
Тихичко в ъгъла,
без да ме видят други очи.
Ще поплача за всичките дни
Изживяни без страст,
За всичките дни,
В които не достигаше обич,
За всичките дни,
Във които ръката ми оставаше
празна, без да погали глава.
Не, моят плач няма да е безутешен,
Ще изпратя цялата моя
вродена дисциплина почти,
ще я изоставя
като напълно напразна,
отнела ми време за обич.
Ще се наплача.
Няма да крия, че ме е страх.
После ще оставя сълзите
Да хидратират моята кожа,
Ще избърша солта.
И пак както преди
на мойте крака ще се изправя
без опора,
прегръщайки мойте деца...
Целият свят е обичам!
Няма коментари:
Публикуване на коментар