Спомням си от юношеските ми години епизод от филм за латиноамериканска фамилия как жена усети гибелта на съпруга си. Те имаха много силна връзка. Стори ми се страшно невероятно и силно, като на филм. Силата на връзката между двама души обаче не бива да се пренебрегва с лека ръка. Не знам какво точно и как точно вселената ни свързва с определени хора, но усещането за другия въпреки физическото разстояние не е съвсем химера, илюзия, измислица, невероятност...
Загубата на другия се усеща, дори когато не виждаш или усещаш признаците според обичайния ни сетивен контакт. Може би не случайно - къде беше в Древна Гърция ли се е гледало строго на изневярата на жени на воини, смятайки че това ще ги погуби на полето?
Досега не съм се свързвала толкова силно с някой, за да мога да мисля повече в тази посока, но връщайки лентата от прегледа на последната ми връзка си маркирам особени усещания като важни. На мен ми трябва това вътрешно познание, за да бъда - такава съм, вероятно излишно аналитична, лично без да го смятам за недостатък, а по-скоро качество.
Преди месец и малко изпитах силна необяснима болка-натиск-изскубване в областта на слънчевия сплит. Като при загуба на човек. Такава съм изпитвала само при загубата на сестра ми, макар тогава да бе епизодично по продължително. А сега се появи от никъде еднократно и спазващо силно, до степен да оформя, мисъл, че не я искам.
Факт е, че имаше логично обяснение за случващото се с мен, но явлението и неговата сила, признавам си, ме свари неподготвена, озадачена и изплаши. Тук си давам сметка за пореден път колко по-силно е подсъзнанието ни, дори когато логично и съзнателно уж ръководим душевните си процеси.
Сигурна съм, че силното привързване не беше само от моя страна. Просто сме идеалният пример на двама души, които вървят боси по душевните си неврони, облягайки се на насложени фалшиви представи, особено при другия. Съзнанието, не друго, е дяволът в нас да знаете - то се блъска непрекъснато с желанията на душата, отричайки ги за незначителни, а тя е единствено носеща истинната искра в нас.
Болката ми в слънчевия сплит бе делегация на изоставянето ми от другия.
Признаците за това бяха налице на яве в следващия месец и малко.
Сега разбирам повече тези, претърпели подобна загуба...
Какъв извод ще направя след година, две или повече? Не знам. Той ще е верният. Сега само изправям посгрялото се желязо в мен, за да не загуби то дадената му форма. Едно пътешествие от седмица щеше да свърши къде по-бързо и ефективно работа в случая... ;) Давайте си го, ако имате възможност!
Няма коментари:
Публикуване на коментар