Ще отвържа лудостта си
Ще я пусна да тича като бясно куче
Стига е вила вътре във мене
Затворена яко между стоманени решетки.
Ще я пусна лудостта си
Нека другите да тормози
Защо тя да е в риза с дълги ръкави.
Тя е художник
Който обича цветовете
Да нанася от раз като шрих
Тя е като онзи композитор
който е загубил мъжествеността заради баща си
да бъде велик.
Тя е онази дивачка
С божури в главата
Която дори и тролей не я спира.
Ех, лудостта,
Тя е толкова сладка
Когато направо те споходи
А не изригне
Твърде дълго търпяла
Ръждиви решетки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар