Врата

Този път аз няма да говоря.

Ще стоя безмълвна до края.

Ще следя с очи само твоето дишане

Ще целувам на ум страните ти.

Този път няма дума да кажа

Не ще си тръгна, колкото и да тежи

Ще чакам, ще чакам да го сториш ти

Въпреки че сърцето ми ти принадлежи.

Този път ще приема, че старостта

На вратата ми хлопа

Нямам свян, нямам и струни, които да ти подам

Знам, ти си за мене като ням.

Толкава лесно разгадах те

Разчоплих всяка скрита рана

Познах корена и огнището

Напипах и белега.

Като с острие ти харесва да режеш по мен

Все тая, нали съм никоя.

Хайде, давай, драскай до кръв

Моето сърце е по-силно от всякога.

Някой ден назад ще се върнеш

Ще потърсиш моите устни

Но нито те, нито ръцете ми

Ще бъдат близо до тебе.

Някой ден ще ми кажеш Сбогом

Предупреди ме и го знам

Дума няма да кажа, 

И стон не ще промълвя.

Ще се обърна и ще походя

По паважа на път за дома.

Краката ми ще забравят пътя до тебе

Сърцето пак ще намери ритъма свой

В мислите вероятно ще те изхвърля

И ще забравя вкуса ти.

Няма страшно. Ти бе един,

Аз пък - никоя

Какво от това

Само онзи от горе

Знае каква е истината била.

Този път вратата не ще се тресне

Ще я затвориш тихичко ти

Ще приемеш че никога нямало ме е,

Но не и кръвта ти.

Всяко тяло другото помни

И сто тела да са

Твоето знае

За кое е чувало арфа.

Този път думичка няма да кажа.

Аз сълзите си отдавна пропилях

Моето сърце ритъма не ще изгуби

Защото на гърба ми има криле!