Изпитвали ли сте я? Нея, безусловната любов.
Аз вероятно мъничко да.
Усещането е великолепно. Усещаш как чувството извира дълбоко от теб. Сърцето, разумът и дори духът ти са в синхрон. Знаеш че искаш. Знаеш колко дълбоко искаш. Тоест обичаш. И същевременно чувството е всеобхватно.
Няма нищо общо с усещане за собственост върху човека, няма нищо общо с обсебването или телесното. Не се лъжете - искаш всичко, и докосването, и духовното. Но не можеш да ограничиш.
Чувстваш се толкова свободен да обичаш, че не биха могли да те ограничат никакви обстоятелства, разстояние, език, други хора. Не изпитваш неудобство дали някой друг е до него - просто си толкова уверен, че си. Не изпитваш никакво неудобство дори от това, че може да има човек до теб - просто това е истина.
Не ти пречи свободата на другия. Напротив, радваш ѝ се.
Не ти пречи да го видиш в каквато и да била конфигурация, която в други случаи би те взривила.
Истински странно усещане.
Това мога да изпитвам само към един човек. (Съм изпитвала само към един човек и продължава да е така.)
Но има уловка.
Не ми вярвайте съвсем. Нека си оставим процент за валидиране.
Трябва да поставя нещата в реалното, да изпитам верността на усещането.
А е толкова трудно да направиш първата крачка и да го заявиш...
Хайде, похвалете се, че ви се е случило наяве!
Няма коментари:
Публикуване на коментар