Последните два-три дни срещам на няколко пъти една мисъл: Любовта е съзнателна.
При първата ми среща фразата ме замисли. Не помня чия е. Никога не съм разбирава любовта като съзнателен акт, а по-скоро като силно емоционално влечение към човек, когото да усещаш и да искаш да споделяш мигове. Това обаче е привличане. Не знам как е при вас, но при мен да срещна някого към когото да изпитам "химия" е толкова рядко. Знаем колко е трудно дори да има съвпадане на сходна емоция между двама души в интимен аспект.
А тук говорим за съзнателност! Над интимността, над емоцията, над споделянето и разбирането на другия.
Това е мъжка реплика.
И безспорно истинска и вярна.
Може би мъжете могат да бъдат повече наясно, че емоцията е най-нестабилната основа, върху която можеш да стъпиш и градиш отношения, не че са застраховани от емоция, даже напротив, но при тях тя е кратка и мимолетна - те са ловци: целят се в плячката, улавят я, наслаждават се и не след дълго емоцията им минава също толкова бързо колкото се е смляла сърната в търбуха на хищник. (Малко коравосърдечно, но си е баш така, нали, жени и мъже?!) При жените не е съвсем така - при нас емоцията е свързана с отдаване, износване и с раздаване, емоциите се нашите тухлички, с които градим свят, кога по-сполучливо, кога като в тангото. Но именно тук се кореният страшното много разминавания и неразбирания между нас жените и тях мъжете: нашите женски светове са изградени от емоции, техните - всъщност, не от страсти, а от логика.
Факт е, че емоциите - влюбването е толкова нетрайно: учените са заключили, че чувството ни държи 3 години и съм сигурна, че ако всеки за себе си направи равносметка на връзките си би потвърдил, че там където тя е била основана на емоцията е просъществувала 3 години. И тук, нямаме пол.
Съзнателността без емоция обаче с право можем да е наречем бездушна и безчувствена.
Съзнателно аз мога да избера да те обичам - несъмнено. Тоест да се привържа към теб. Мога да избера да те обичам и без да има стихията помежду ни, но тогава някак връзката става далеч по-трудна да я крепиш и развиваш, а привързаността не запълва дупки, нито е гаранция за възникване на любов, тя просто дава комфорт. Подобна връзка по-скоро може да бъде договор, приятелство, но не и интимна връзка. Стихията споява. Липсата ѝ отчуждава.
Животът не ми е поднесъл случай, в който емоционалното влечение да се е съчетало със съзнателния избор да се дариш на този човек, по-скоро е било обратното, въпреки силната емоция съзнателно съм избирала да не бъда с даден човек. Независимо дали е имало споделяне на чувства, сами по себе си, тези връзки са били неперспективни и обречени и това е било съзнавано от мен.
Възхищавам се на двойките, които са успели да се намерят и са съчетали огъня и земята в тях, за да създадат нещо красиво. Тези връзки са доживот. Вярвам.
Пожелавам си го! В този живот. Колкото и да е късно ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар