Добронамерен. Доброжелателен. Открит. Честен. Искрен. Отворен.
Как възприемате тези качества? Като положителни или отрицателни.
Със сигурност, ги търсим у другите и се радваме, когато насреща имаме такъв човек.
Но що се отнася до собственото ни поведение? Колко струва да бъдеш добронамерен, доброжелателен, открит, отворен... Много, нали?!
Стойността на качеството се губи, когато то не е оценено от другия, когато човекът срещу теб не отговаря със същото или ти предлага друго за тях. Тогава всички тези положителни качества се разбират, тълкуват, интерпретират като наивен, не достатъчно умен...
Къде се границите между открит и добронамерен и наивен?
Във вярата, надеждата...
Чудно е как толкова положителни черти могат да дават негативен оттенък...
Добронамереният и открит човек обаче се отличава по един съществен признак - в съзнателността. Наивният не е съзнателен, той сляпо вярва, ирационален е, не си прави изводи от ситуации, повтаря едни и същи грешки.
Днес е много трудно да запазиш качества като добронамереност и откритост, защото те обикновено те правят плячка за хора, които по една или друга причина се възползват или нехаят в отношенията си към теб.
Няма как да бъдеш добронамерен за всеки и във всичко, трябва да се спазват някакви граници, за да не се събудиш ограбен и лишен от енергия. Добронамереността трябва да е премерена, защото може да горчи, когато е нежелана от другия, защото може да те изроди, там където е недооценена, защото наистина си заслужава да я отдаваме за хора, които по един или друг начин са ни скъпи и ценим - енергията ни в края на краищата не е безгранична и ако се раздаваме без филтър няма да ни стигне точно за най-скъпите ни същества, и дейности.
Моята откритост често е била по-голям филтър за хората около мен, колкото съзнателната ми преценка за тях, разбирането и приемането им. При мен дистанциите падат бързо и това не го правя самоцелно, просто е част от мен. Понякога това се тълкува като липса на характер, което е свързано с опит за прекрачване на граници отсреща.
Аз съм гъвкава, обикновено виждам няколко алтернативни пътища за постигане на едно и също, което ми позволява да възприемам начина на хората и да давам свобода на изпълнение, когато се касае за делови отношения. Но съм неотстъпчива по отношение на крайната цел, резултата и още повече придържането към ценността. А днес ценностите липсват, те са размити и именно в това се разминаваме и изненадвам неприятно някои, които не си дават сметка за границата и силата да държиш на нея.
Съхранявайте ценното у себе си. Не се давайте (предавайте)!
Няма коментари:
Публикуване на коментар