Знаете ли колко емоции има?
Радост, тъга, гняв, омраза, отвращение, страх, изненада, презрение... гордост, срам, смущение, вълнение...
Основните са 6-7. По Пол Екман, а аз този учен го уважавам.
Два въпроса мога да поставя оттук.
Като положителна можем да определим само една. Значи ли, че тя е толкова рядка и животът ни в голяма степен е наситен повече с негативни емоции? Как с една радост можем да балансираме останалите?
Второ, можете ли ясно да разпознавате, извън радостта, останалите 4 основни емоции у другите? А у себе си?
Тук не е споменато отчаянието. Макар че вероятното мястото му е другаде, то е по-скоро липса на емоции и изтощение. Но отчаянието, въпреки че по-скоро е свързано с отпуснато лице без мимика, се познава по очите, стойката на тялото, походката, поведението, отчасти говора и изразяването - само отчасти, защото вербално можем да замаскираме състоянието си или можем просто да мълчим.
Умни хора са казали: Не обещавай, когато се чувстваш щастлив, не приемай, когато си тъжен (отчаян) и не взимай решение в състояние на гняв.
На мен рядко ми се случва да обещавам, по принцип. За мен това е свързано с ангажимент и дадена дума, която спазвам в много висок процент - все пак винаги има и малка вероятност нещата да не се случат, въпреки добрите ни намерения и изрядни планове, защото животът не е проста математическа схема. В този смисъл при мен е почти невъзможно да се случи вариантът да обещая някому нещо, дори като съм щастлива, но съм усещала този естествен порив и съм наблюдава това състояне от себе - носи своите капани. При част от хората обаче това не е така, доколкото ми показва скромният ми житейски опит и често затова се получават подвеждания, разминавания, нереалистични очаквания, които понякога залагаме самите ние.
Омразата, още повече презрението, също са ми нехарактерни, за да ги разглеждам.
Отвращението категорично налага крайност в решенията ни и логично е да се смята, че това е нормално. Нека се доверим все пак на инстинктите си, стига да не сме си направили прибързани грешни заключения, което също е срещана човешка черта.
Изненадата е свързана с нещо неочаквано и/или разминаване между представите ни, очакванията и реалността. Изненадата е малко по-комплексно явление, защото върви и с друга емоция - и тя е или радостна, или каква?...
Изненадата е хубаво състояние. Трудно ми е за себе си да я определям като емоция. Тя те кара да се замислиш и да си направиш равносметка, много повече от останалите емоции. Състоянието, в което сме при изненада дава и повече възможност бързо да обмислим нещата трезво, стига да не "замръзнем" прекалено.
За мен тя е рядка. Мен трудно ме изненадва нещо. Но се случва, разбира се. В хубавия аспект ми се е случвала наистина много рядко. Що се отнася до негативния ѝ аспект, макар и по-чест от първия, също е рядък при мен - вероятно, защото подхождам към живота, хората и нещата по-отворено, не натоварвам предварително с предположения, не пренасям стар опит - за добро или лошо запазила съм детското отношение към нещата от живота (Другата "детска" емоция е страхът - кога има страх: при неизвестното, не съвсем. Страх има заради негативен опитен и пренасянето му при среща с непознатото). Факт е страдала съм от погрешни очаквания, но в тези случаи е минало време, имало калоборация, в която по-скоро другият човек е направил друг избор за себе си, което, в края на краищата, е право на всеки или пък е свързано с интелект, понякога и с липса на интерес, което, ако е така е ясен показател. Този избор, обаче трябва да е изразен по правилен начин. Ето тук вече човеците имаме много какво да желаем и да работим върху себе си. Или да наблюдаваме и правим изводи за себе си. Само изводи, защото човек може да се променя само вътрешно, а не от другите - другите, събитията, условията могат да бъдат само фактор за вътрешното изграждане и ако си мислим, че можем да променим даден човек, то значи, че нещо в самите нас не е наред.
Какво да кажем обаче за действията в състояние на тъга или отчаяние? Пазете се от това. В подобно състояние, човек е много склонен да направи тежки компромиси спрямо себе си, което ще го отведе в задънена улица. По-добре е първо душата да се излекува, да отгледаме отново сили у себе си, вместо да се хващаме като удавник за някаква сламка и чакаме някой да ни измъкне. Лошото е, че излекуването на душата отнема време и изиква правилните инструменти, за да се постигне качествен "ремонт". Тук има много какво да уча и съм далеч от ниво да споделям познание.
Не мога да кажа, че най-грешните решения правим в състояние на гняв, в яда си. Гневът не е емоция, която изниква изведнъж. На нея ѝ трябва време и тя е свързана с натрупване. Свързана е или с грешен начин на живот, или с липса на търпение, упорство или други необходими умения за постигане на желана цел, но и с разминаване между очаквания, залагане и реалност, понякога е свързана и с грешна, неблагоприятна среда. Да, има разочарование. Да, има непримиримост. Да, има сила (с която трябва да се внимава!). Има ли гняв значи нещо не е наред. Вероятно е и да има някаква несправедливост спрямо теб. Но има ли гняв има и сила един проблем да се реши по един или друг начин правилно за теб.
За мен е грешно да упрекваме всяко решение и избор под гняв като емоционално взето решение и го поставяме под негативен знаменател. Не, не е така. Напротив - дайте си сметка за наличието на гнева, опитайте се да анализирате причините, факторите и условията, защото може би има някакво нередно, неприемливо отношение към вас. Изяснето го. Изберете. Вземете решение, но не веднага, не в състояние на отчаяние или раздразнение, които присъства в гнева, а след ден-два. Но не подминавайте тази емоция и усещания, защото в противен случай коренът на проблема би могъл да ви погуби - гневът ще зачести, ще се отрази на поведението, мисленето, излъчването ви... Не си заслужава. И не се залъгвайте, че ще ви мине. В края на краищата не се знае и какво човек печели, когато губи, нали, а понякога се случа да упорстваме и влагаме усилия там, където, накратно "няма да ни се отвори вратата".
Така че препоръката на психолози и психотерапевти е вярна. Брой до десет. Успокой ритъма на сърцето. Обмисли нещата. Но задължително вземи решение, което е в твой личен интерес.
Именно тук идвай и най-трудното - преценката на интереса, защото когато се отнася до хора той няма как да еднолинеен. Пример: аз искам да бъда с този човек, но споделеното време с него е трагедия, малко хиперболизирано, но за да е по-ясно към момента. Личният интерес тук трябва да се съобрази с по-примитивен критерий - оцеляването. Няма ли сън заради безпокойство, негативни преживявания - то вече е разклатено. За собственото си оцеляване отговорност носим преди всичко ние самите.
Логично се появява нова тема за разговор, нали?! Как да преценяваме вярно интересите си :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар