Аз съм от жените, които не гледат футбол. Първо, като жена, натоварена с куп ангажименти - служебни и домашни, нямам време, което да заделя за неща, които искам да правя, какво остава за губене на време, каквото е за мен реално гледането на футбол - моля, феновете му да ме извинят. Футболът е създаден за мъжката аудитория. Няма лошо. Трябва да го има.
Стигала съм до положение, в което, буквално, да мразя футбола. Защо?!
Всъщност, виновно е пренебрежението, не самият футбол. Гледането на футболен мач е свързано с мъж, и по-точно човек, с който споделяме по-свободно или по-сериозно времето си. Не всички мъже гледат футбол, но те са по-скоро изключение. Моят баща например не гледаше футбол - когато беше у дома той четеше научна-фантастика, нещо, в което го "наследих" още от 12-годишна. Големият ми син също не е по футбола, предпочита баскетбол и познава едва ли не кътните зъби на световни имена, разказва ми любопитни неща. За малкия е рано да се говори.
Признавам си, че имам грях. Забраних гледането на футбол. Забраних го на вечеря. Въобще, забраних гледането на телевизия по време на вечеря. И до ден днешен смятам, че последното е най-правилното действие, ако държим на семейната общност. Кога се виждаме с близките си - реално само вечерно време след като се приберем и вечерната трапеза е единственият един час, в който можем да споделим случилото се и обменим мисли. Без това - няма семейство. Не се създават отношения, няма връзка между членовете на семейството, появява се отчуждение. Когато пропускаме семейните беседи в един момент след години можем да се изнедаме, че сме отгледали чужд човек или не познаваме този, с кого сме избрали да делим постеля...
И все пак, футболът не е виновен!
А липсата на време за другия. Разговорът с другия, вниманието към любимия човек, това, че човекът срещу вас не е изпаднал от делничния ви график, при положение, че ги има, футболът няма да е страшилище, което ви отнема любимия човек в малкото време, за което сте вкъщи. Напротив, даже е сладко да поседиш и да погледаш как топката бяга по екрана с любимия човек, с който обменяте някакви реплики и полувремето е ваше.
Така че "Спри да гледаш този футбол!" - е грешната реплика. Налага се разговор в подходящо време, в което да се обърне внимание, че се чувстваме пренебрегнати. В края на краищата идеята да живеем заедно с друг не е, за да се превърнем в даденост и поддържането на живеца във връзката е игра за двама. Само за двама, не като във футбола с два отбора мъже!
Този проблем, обаче няма да се реши, ако връзката е непълноценна. И нищо. Това е добър показател да започваме да се ориентираме и предприемем някакви действия в една или друга посока. Затова няма как да ни е виновен футболът. Даже обратното, казват, че футболът е създаден, за да връща тонуса в семейното ложе. Пробвайте! Погледайте малко вместо да отидете на маникюр при следващия мач ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар